Риболов на каракуда

By  

Риболов риби и такъми

Идеалният такъм за риболов на каракуда може да се характеризира само с една дума – „чувствителен“. Такъма за риболов на каракуда с плувка трябва да бъде максимално лек и чувствителен – малка и не ярка плувка, утежнена с няколко сачми до самия връх на антената и достатъчно здраво, но тънко влакно. Каракудата не е уклей – тя доста силно се съпротивлява и често къса слабото влакно, след като се скрие в коренищата или водораслите. В чиста вода може и да бъде извадена 300-грамова, че и по- голяма. каракуда на влакно 0.10 мм. но най-добре е да се постави повод 0.12 мм и малко по-дебело основно влакно. Но и с дебелите влакна не бива да се прекалява – при риболова на каракуда. както и при която и да е друга риба, действа правилото: “по-тънко влакно – по-голяма риба. И още нещо: за каракуда трябва да се избират най-меките влакна. Тя доста дълго опитва стръвта на вкус, преди да я погълне, и усещайки съпротивление, може да я изплюе.
Стръв
Както златната, така и сребърната каракуда добре кълват на хирономус, бял червей, торен червей, жито, царевица и много други. При това сребърната каракуда е повече вегетарианец, докато златната предпочита животинската стръв. Най-универсална стръв за каракудата се явява нейната естествена храна – хирономусът. Не по-малко е ефективен и белият червей. Ако във водоема обаче се въдят още и бибан, костур и слънчева риба. ще бъде по-добре да се използва растителна стръв, най-добре тесто.
Сребърната каракуда не е много взискателна към избора на стръв. Но ако във водоема има златна каракуда. е добре да се запасите с различни примамки, тъй като тя често е претенциозна към храната.
Риболов
Капризността на каракудата отдавна е станала мит. Тя обаче има обяснение. В периода на ниска активност на каракудата на кълването й може например да окаже влияние точното определяне на дълбочината. на която се подава стръвта, което понякога се налага да бъде с точност до сантиметър – стръвта трябва да докосва дъното или да виси половин сантиметър над него. Затова е полезно от време на време незначително да се променя дълбочината на риболов.
Може да раздразните каракудата. заставяйки стръвта да се движи под водата дори когато няма течение. Трябва само да бъдат подбрани правилно темпото и скоростта на водене. Най-ефективно е не-равномерното, накъсано водене, като стръвта се движи близо до дъното с къси скокове – ту движейки се ту замирайки на място. Всички маневри на такъма обаче трябва да бъдат колкото се може по-плавни. Много благотворно влияние на кълването оказва и периодичното сменяне на стръвта.
В горещо време, особено в началото на лятото, понякога може да изглежда, че каракуди във водоема изобщо няма. В такива моменти трябва да се заслушате и загледате в обраслите с шавар и водна растителност участъци. Понякога каракудата се вдига до самата повърхност на водата и обира от долната страна на плаващите отгоре листа на водната растителност разни малки насекоми. В това време никаква захранка няма да накара каракудата да се гмурне към дъното и затова тя ще кълве само на повърхността. Най-добрият такъм в такива моменти е лятната мормишка. Ако нямате такава, свалете от влакното всички тежести, намалете разстоянието-между плувката и куката на 10 см и на нея закачете един бял червей: такъмьт се замята в прозорците между водната растителност, като на стръвта се позволява да потъва свободно във водата.
Захранка
В повечето случаи при риболова на каракуда не може без захранка. Тя трябва не само да привлича рибата към мястото на риболов, но и надеждно да я задържа.
Правилно приготвената захранка трябва да работи само в долните слоеве вода, практически без да оставя следи на повърхността. За да се избавите от досадните малки рибета, може да придвижите всички тежести по-близо до куката, за да може стръвта бързо да премине повърхностните слоеве вода.
Ако се използва готова захранка, в състава й е полезно да се добави слънчогледово кюспе или свежо изпечени и смлени семена от слънчоглед. Добре е 8 захранката да се добави и крайбрежен пясък, тогава тя ще стане и по-рехава и няма да лежи на дъното на една купчина, ами ще се разсее на по-голяма площ и ще привлича по-ефективно рибата.
След хвърлянето на първите порции захранка във водата трябва да изчакате търпеливо. Рибата идва към захраненото място и започва да изяжда едрите частици захранка. без да обръща никакво внимание на стръвта. С намаляването им каракудата започва да насочва вниманието си и към все по-малките хранителни обекти докато накрая дойде ред и на стръвта.
Очакването на по-едра риба може да се проточи до час. в зависимост от активността на рибата. В това време трябва да продължи хвърлянето на малки порции захранка в точката на риболов. Ако кълването на дребосъци рязко затихне, това е сигнал за идването на едри риби. Тук темпът на захранване и големината на топките трябва рязко да се намалят. Кълването на едрата каракуда е по-внимателно, от това на дребната. Плувката може доста дълго да танцува на едно място или да се придвижи настрани, понякога доста бавно, или да се скрие под вода.
Изваждането на засечената каракуда, особено едрата, трябва да става решително и внимателно. Първо трябва да я отдалечите от захраненото място, за да не изплаши останалите риби. Каракудата е способна и да среже влакното с назъбения първи лъч от гръбната си перка. Влакното доста често се закача на тази “пила“, тъй като засечената едра каракуда активно се върти във водата, изцяло разтворила гръбната си перка.
При риболова на каракудата, като при никоя друга риба, има значение остротата на куката. На всички риболовци е добре известно колко често кълват каракуди с разкъсани устни. Това е следствие или от прекалено силни засичания, или от борбата при ваденето на рибата, но най-често става в резултат на използван

риболов на каракуда

Каракуда


ето на тъпи куки.