Риболов на михалца

By  

Михалцата е малко позната у нас, поради сравнително ограниченото си мес тообитание и специфичния начин на живот. Единственият сладководен обитател на семейство трескови е разпространен в северните райони на Европа и Азия. В България се среща в река Дунав и най-долните участъци на вливащите се в него притоци. Тази студенолюбива риба се храни и размножава основно в студените месеци. Живее поединично в течащи и езерни води, като в края на ноември се групира и подготвя за размножителния период. В ранна възраст яде дънни организми, насекомни ларви, ракообразни, след което преминава към хищен начин на живот. Достига на възраст над 10 години, 1 метър дължина и тегло до 20 килограма. Активна предимно нощно време, в повечето случаи се лови случайно на заложени за бяла риба въдици.
Зимата е сезонът за резултатен целенасочен риболов на този кулинарен деликатес и са много малко сериозните колеги, които всяка есен се подготвят за него. Краят на месец ноември е времето, през което михалцата започва да води доста активен начин на риболов и въпреки изключително ниските нощни температури си заслужава човек да опита своя късмет на местата, където знае за нейното съществуване. Песъчливото или чакълесто дъно е добра предпоставка за наличието й.
Екипировката и монтажът за целенасочен риболов на тази малко позната риба зависи от няколко фактора: на първо място това е необходимата дистанция, на която трябва да се замята; има ли закачки и неравности по дъното; каква е скоростта на течението; какъв трябва да бъде размерът на примамката. И така нататък…
Фидер пръчка за риболов с тежки телени хранилки и тежест на замятане до 150 грама може би е перфектното оръжие за целта. Въдицата като цяло е твърда и здрава, но върхът й е тънък и чувствителен, готов да сигнализира за всяко подозрително подръпване на стръвта. Към нея подхожда средна по размер спинингова макара, събираща 200 метра влакно с диаметър 0,17-0,20. Огромно предимство е работата с преплетено такова, поради голямата си здравина и почти нулева разтегливост. За да се предотврати оплитане на монтажа по време на замятане, примамката се закача към монофилен повод от твърдо влакно с дължина около 50 сантиметра и диаметър 0,22-0,28. Монтажът на линията може да стане по всевъзможни начини, но като че ли един от тях се е утвърдил в практиката. Той е съвсем точно показан на схема¬та и на пръв поглед се забелязва, че има нещо особено в него. Здрав гумен ластик с дължина 75 сантиметра и издръжливост на опън около 6 килограма свързва оловото с примамката, в което се крият много предимства. Те не са естествено само в тази негова точка, но и като цяло е конструиран по перфектен начин, идеален точно за риболов на михалца.
ОСНОВНИ ПРЕДИМСТВА НА МОНТАЖА
1. Замятане на голяма дистанция от брега, без опасност за оплитане при това.
2. Примамката естествено се предлага под водната повърхност, като стои на известно разстояние над дъното и се движи доста атрактивно под натиска на течението. Ароматът й бързо се разпространява и рибата я усеща отдалече.
3. Парчето ластик служи като амортисьор, предпазващ пръчката от претоварване по време на замятане на мощното 100-грамово олово. За да се постигне далечна дистанция, се изисква доста мощен замах и прецизност, дори и мощна фидер пръчка трудно би се справила с такава ситуация.
4. Една от другите тънкости в монтирането на линията се крие при закрепването на основната тежест. Към края на ластика е привързан вирбел, а към него монофилно влакно с диаметър 0,20 милиметра. Именно тази нишка е най-слабата точка в линията и при опън в случай на закачане в дъното се прощаваме само с оловото, завършващо цялата система. Михалцата предпочита по време на лов доста коварни за нас места, изобилстващи от коренища, големи камъни и ями по дъното. Вероятността от късане е доста голяма и с колкото по- малко се разминем при това, толкова по-добре. Стандартните дънни монтажи за риболов на хищна риба не могат да отговорят едновременно на необходимите ни условия. Оловото често се заклещва между камъни и коренища и прави примамката трудно откриваема за рибата.
СТРЪВ ЗА МИХАЛЦАТА
Едър земен или грозд торни червеи са една от актуалните за михалцата примамки и в някои моменти рибата просто полудява. Но може би парче от риба с дължина около 12 сантиметра е най-универсалната стръв за нощния хищник. Освен това под напора на мощното течение само глава или опашната част на някоя каракуда или скумрия може да се задържи достатъчно дълго време. Съществува опасност още по време на замятането да се сбогуваме с неподходящо закрепена цяла малка рибка. Кожата и мускулите й все още са много меки и не издържат на големи механични натоварвания. Куката за риболов на михалца е стандартна – права, кована №2-№4, и стръвта се прекарва през нея два пъти в най- твърдите й точки (черепа на главата или в основата на някоя перка). Само по такъв начин тя ще остане максимално дълго и ще бъде открита от хищника. По време на риболов освен с михалцата можем да се сблъскаме и с прилични по размер бели риби и костури. По принцип дребосъкът лесно се избягва, лъжицата просто не е за тяхната уста. В много случаи маломерни налимчета (михалци) подръпват парчето и при засичане не могат да се закачат на куката. Това обаче в никакъв случай не може да се нарече недостатък, тъй като подсказват за наличието на едрите си събратя и им оставят поле за действие.
ПРЕЦИЗНО КЪЛВАНЕ (такъми)
Често пъти нощният хищник кълве доста предпазливо и отчитането на атаката чудесно се отчита с тънкия връх на фидер пръчката. Ако към него допълнително прикрепим и светеща ампула – просто вероятността да не преценим правилно момента на засичане е доста малка. С помощта на тиксо или някакъв друг слепващ материал това може да се осъществи абсолютно безпроблемно.
НЕОБХОДИМА ЕКИПИРОВКА
Пръчка – фидер, с тежест на замятане до около 150 грама
Макара – стандартна спинингова, с подходящ размер и прецизен преден аванс
Със залеза на слънцето михалцата се активизира и отправя в активно търсене на храна. Основното местоположение на нейните жертви е между камъни и скали и именно там трябва да попадне примамката.

риболов на михалца

риболов на михалца