Ако приемем, че риболовът освен хоби е и изкуство. можем да разделим условно разновидностите му така: ловенето с муха и шнур е изящество, спинингът е класика, а влаченето на воблер от лодка можем да наречем – голямата емоция. Сигурно не всеки би приел такова условно разпределение, но именно на воблер имаме шанс да прилъжем някой от предпазливите хищници, достигнали трофейни размери – по начина, по който ги ловят мно¬го американски, европейски и руски колеги.
Въпреки, че досегашният закон не допускаше риболов с лодка във вътрешните водоеми, влаченето на воблери у нас се практикуваше из повечето големи язовири в страната. В новия Закон за риболова и аквакултурите от април тази година няма текстове, забраняващи ловенето на риба с въдица от лодка в езерата и язовирите. Това със сигурност ще доведе до още по-масирано присъствие на различни водни съдове из водоемите. Не случайно казвам различни, защото влаченето на воблери. освен от разнообразни модификации лодки с бордови двигател, може да се практикува и от гребни лодки и водни колела – според предпочитанията и финансовото състояние.
Въпреки възможността за проява на творчество по отношение на водните съдове и “возилата“, практиката е утвърдила необходимото и най-употребявано “въоръжение“ за този начин на риболов.
По отношение на основния елемент – лодката – изборът е голям, тъй като на пазара вече се намират модели надуваеми, пластмасови, дървени, стъклопластови и алуминиеви съдове. Основно изискване е водният съд да е здрав и стабилен, да не пропуска вода и в него да могат спокойно да се разположат двама души. Надувните лодки би трябвало да са с поне две въздушни камери и надеждни вентили, острите предмети да са прибрани на сигурно място, а кьоркютук пияни хора да похъркват в палатката на сянка, а не да се юрват да ги клатят вълните. Бордовете на лодката е желателно да не са много ниски, тъй като при появата на силен вятър вълните ги прехвърлят, в лодката влиза доста вода и намокрянето на екипажа е най-малкият проблем. Необходимо е качващите се в лодката да умеят да плуват. Излишно е да споменавам за мерките за безопасност, наричани спасителни ризи и жилетки или надуваеми гумени възглавници. Много колеги ги подценяват и дори тотално отричат, но това си е техен избор и право. Тук не става дума да разделяме риболовците на “юнаци” и “страхливци“. Практиката в риболова с лодка дава достатьчно красноречиви мери за нуждата от пс ни помощни
средства как няма да е зле да под ръка във водния някаква спасителна екипировка. Така и екипажът е по-спокоен, а и при изникване на инцидент във водата няма да се чувств “като в небрано лозе”