Здравейте колеги шаранджии искам да изкажа моето мнение за преимуществата и недостатъците на риболова в платените (арендувани) и големите държавни водоеми.Рибар съм от 14-15 годишна възраст, но целенасочено към риболова на шарани започнах да работя от 1998 година. Може да се каже, че съм шаранджия от 1999 година, когато за първи път се опитвах целенасочено да уловя шарани над 2-3 кг. Тогава видях на един язовир как колеги шаранджии захранват с голямо количество царевица и успешно ловят добри екземпляри. Проблемът беше, че не бях подготвен за такъв риболов, а и нямах необходимото оборудване. Амбициран от видяното, реших да посещавам въпросния язовир няколкократно за по 2-3 дни. Става въпрос за яз. Брягово (Първомайско), който по-това време се стопанисваше от дружинката на село Христо Милево и се плащаше такса от 3 лв. за денонощие без ограничение на броя въдици и уловената риба. Разрешено бе из-ползването на лодки и нощния риболов. В продължение на два месеца правихме излети за по 3 денонощия, но резултат нямаше. Успяхме да хванем няколко шарана, но най-големият беше около 1,8 кг. От тогава намразих този водоем. След една седмица размисъл и в разгара на ля-тото решихме да си опитаме късмета на друг арендуван водоем. Тук такса не се плащаше, но нощният риболов бе забранен, лодките също. Нямаше ограничение за броя на въдиците и се заплащаше само улова. Дотук добре. Можеш да ловиш колкото си искаш и да пускаш рибата, но проблемът е, че размерът на най- голямата риба беше 1,8 кг. Не за това бяхме дошли, иначе за 1 ден уловихме над 30 броя шарани с размер от 1,5 до 1,8 кг. От тогава на сам се зарекох: НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА НЕ ХОДЯ ПО АРЕНДОВАНИ ВОДОЕМИ! – тъй като там няма тръпка.
Ето ни след този случай на яз. Пясъчник, като начинаещи шаранджии, без лодка и понятие къде да застанем, без да познаваме никого, който да ни упъти къде дава рибата, на каква дълбочина и на каква стръв. При първия оглед на част от брега ни направи впечатление, че голяма част от рибарите се бяха групирали на отсрещният бряг срещу стената. Без да знаем пътя и след много перипетии успяхме да се придвижим до тях и тук останахме очаровани от гледката. Всички рибари бяха шаранджии. С пръчки подредени в хоризонтален строй на чатали, с макари с големи шпули разпънати на тежко и само „на царевица“ за стръв – радост за окото. От този ден нататък се зарекох, че ще направя всичко възможно да достигна това ниво на оборудване.
Изминаха една, две години, постепенно се пооборудвахме, но все още нямахме опита и слуката да хванем шаран над 3 кг. През тези години обиколихме много водоеми като яз. Копринка, яз. Студен кладенец, яз. Доспат, яз. Пясъчник, яз. Тракиец, доката не дойде преломната 2001 г., за да се запознаем с един истински шаранджия от Асеновград. Беше средата на август 2001 г., в разгара на сезона. В Пловдив беше непоносима жега над 38 градуса. Решихме семейно да се изнесем към Смолянските езера. Имахме информация, че в тях има шарани над 3 кг. и амури достигащи до 8-10 кг. Длъжни бяхме да проверим. След няколко дни престой нямахме удар, но противно на нас, колегите на отсрещния бряг се отчитаха с прилични риби: шарани по 5-6 кг. и амури по 1 метър. Преди да си тръгнат един от тях дойде при нас и ни показа монтажа, с който лови и дори ни остави буркана с царевицата, която ползваше за стръв. Препоръча ни да се преместим на неговото място. Ние и за минута не се поколебахме. Преработихме линиите, заредихме въдиците и след 2 часа резултатът не закъсня. Равносметката за деня беше 2 амура между 2 и 2,5 кг. и един шаран 3,5 кг. През нощта след голяма буря в 2,30 ч. удари и най-голямата ни риба – шаран с тегло 4,5 кг която с помощта на жена ми успяхме да успокоим в кепа. За нас това беше рекорд! В следващите дни уловихме още няколко шарана с размери не по-големи от 3 кг. Вече бяхме станали заклети шаранджии. Следващата седмица бяхме от¬ново за шарани, този път на яз. Пясъчник наредени до останалите шаранджии, за да премерим „сили“ : тях. Използвахме царевицата за стръв останала от „Смолянските езера“ и тук тя даде отново резултат. За три дни имахме два удара, единия- беше от шаран с размер около 5-: кг., след 15-минутна борба рибата беше доведена до брега, но в момента на гребването с кепа се откачи. След презамятане на същата пръчка 10 минути по-късно последва удар и 3,8 кг. шаран се озова в кепа. От този ден нататък аз разбрах, че най-важното за успеха на един риболов е стръвта и след това монтажа, на който се предлага. От тогава преминаха четири години. Прекарал съм много дни и нощи по бреговете на големите държавни водоеми. Много от излетите ми са били и без резултат, но не съм се отчайвал. През това време не съм и помислял повече да посетя арендован водоем. Пред¬почитам да ловя на големи държавни водеми, където все още има трофейни екземпляри, които са много предпазливи, но нали това е предизвикателството да надхитриш някой шаран, който е „професор“ в даденият водоем. При положение, че всичките ми уловени шарани с размер над 5 кг. са уловени отточно такива водоеми. Големите язовири не са за подценяване, в тях все още живеят едни от най-големите шарани, а може би и шарани, които тепърва ще бъдат уловени за да подобрят не само националния, но и световния рекорд. В заключение искам да изкажа моето мнение, а то е, че в арендуван водоем никога не може да проличи коя стръв е по-атрактивна и кой монтаж е по-добър, тъй като в такъв водоем рибата е научена да се храни постоянно, а не да се бори за своето оцеляване. Затова, за да хванете рибата на живота си и да имате стимул към риболова на големи шарани, не преставайте да посещавате големите държавни водоеми, там се отсява елита между шаранджийте в България. На всички читател пожелавам 2006 г. да е по-успешна от 2005 г. и всеки да подобри личния си рекорд.
На слука колеги шаранджии!
CARP FISHING CLUB „AVANCARD“
риболов на платен язовир