Риболовът на плувка е най-широко разпространеният и повсеместно практикуван. Но независимо че е достъпен и лесно усвоим, и той има редица тънкости, с които ако се съобразим, ще предразположим и най-капризната риба. А когато става дума за дълбочинен риболов на плувка, трябва да е ясно, че се налага далеч по-прецизна подготовка на линията.
Kогато говорим за дълбочинен риболов, ясно е, че става дума за улов в затворени водоеми, където на относително близко разстояние до брега може да се достигне дълбочина от порядъка на 5-10 метра. Нашите реки не разполагат с такива дълбочини (с изключение на Дунав), така че всичко казано нататък ще се отнася за риболов в затворени водоеми.
Когато дълбочината е по-голяма от работната дължина на телескопа, ясно е, че трябва да подберем подвижна плувка и да подготвим линията съобразно всички изисквания на този начин на монтаж. В практиката се използват най-разнообразни модели и форми подвижни плувки с една или две точки за закрепване към линията. Безспорно, съвременните рибари се ориентират към различните видове ваглери, внедрени у нас от английския риболов. Независимо че на пръв поглед те са доста по-груби от нежните стационарни плувки, качествените ваглери са изработени така, че да имат отлична чувствителност независимо от размера на утежнението, като същевременно са устойчиви и видими при всякакви капризи на времето.
Погрешно е мнението, че с по-тежък ваглер не може да се лови дребна риба. Напротив, дори десетграмов утежнен ваглер, ако е добре балансиран, е в състояние да отчете капризното кълване на дребна бабушка и то на значителна дълбочина.
Прави ми впечатление, че мнозина колеги не умеят да подбират подходящ вид ваглер съобразно конкретната обстановка. Увлечени от модните тенденции, някои купуват всякакви видове, класифицирайки ги предимно по цветове, и трудно се ориентират в лабиринта от разнообразни модели, заливащи пазара.
Най-обикновените ваглери представляват тънка пластмасова тръбичка, плътно затворена от двете страни. При тях тялото и антената са едно цяло. Позволяват значително утежнение (според големината си), а с тях лесно се потопява влакното под повърхността, което е наложително при риболов на по-голямо разстояние.
Утежнените ваглери са доста по-популярни. При тях в долната част на тялото е вградено утежняване, което им позволява да летят добре при правилно замятане. Изработват се със сравнително малко тяло и дълга антена. Незаменими са за водоеми, където се изисква далечно замятане. Показват завидна устойчивост при ветровито време и наличие дори на големи странични вълни. При някои модели посредством винтова сглобка утежняването може да се регулира. Големината на утежняването зависи от конкретната обстановка на водоема. Логиката подсказва, че при големи дълбочини е разумно да подберем ваглер с по-малко утежняване, за да може с балансиране на линията с останалата, по-значителна тежест, стръвта бързо да стигне дъното. Представете си, че при риболов на дълбочина, примерно от 7-8 метра, изберем ваглер с голямо вградено утежнение, който се нуждае от минимално утежнение за балансиране. Това ще рече, че стръвта много бавно ще достига до дъното, а това си е чиста загуба на време.
На повечето ваглери е изписано вграденото и работно утежнение. Изработването им в серии ги прави взаимозаменяеми. Примерно 4+2 г, 8+2 г и т.н. Това значи, че без да се налага да променяме утежнението на линията, можем да подберем по-тежък ваглер за постигане на по-голяма далечина или да преминем към по-лек, ако е необходимо да скъсим дистанцията.
Подвижните плувки с две точки на закрепване към основната линия се наричат слайдери. Те наподобяват донякъде поведението на стационарната плувка. Устойчиви са при ветровито време, но не са подходящи за далечно замятане.
Според далечината на замятане ваглерите се подбират и по диаметъра и цвета на антената. Ясно е, че „далекобойните“ ваглери трябва да са с по-дебела антена и атрактивен цвят, за да се осигури видимост дори на няколко десетки метра от брега. Последните модни тенденции в изработката на ваглери е те да разполагат с взаимозаменяеми антени с различен цвят и диаметър. Това ще ни спести време за реформи по линията при промяна на атмосферните условия и нужда от антена с друг цвят. Засега такива ваглери, в комплект с разнообразни антени, са от най-скъпите модели, предлагани на пазара.
Друг важен момент при конструкцията на оптимална линия за дълбочинен риболов е начинът на прикрепване на ваглерите. Най-простият вариант е да се наниже влакното през халката му. Но това изключва възможността за взаимозаменяемост по време на работа, без да се разваля линията. По-често се практикува ползването на дребно вирбелче, снабдено с карабинка. То позволява свободно движение на плувката около основното влакно и ограничава усукването или заплитането и.
Напоследък в риболовните магазини се появиха различни размери втулки (според диаметъра на влакното), снабдени с карабинки, които бързо намериха приложение не само при риболова с плуваща въдица, но и при някои модификации на дънен риболов. Изработват се от метал или пластма са. Движат се лесно по влакното без да го нараняват, а карабинката позволява безпроблемна смяна на плувката по всяко време.
Традиционен проблем за въдичарите са спирачните възли, които определят дълбочината на подаваната стръв. В литературата са давани редица рецепти за оптималния материал и начина на изработването им. Ползват се основно конци от различен произход – копринени, памучни, тънки хирургически конци и т.н. В магазините се продават силиконови стопери в различни големини и разцветки. Всички материали, използвани за изработка на спирачен възел или готов стопер от силикон, имат един общ недостатък – след по-продължителна работа възлите се изместват и се губи ориентирът за желаната дълбочина. Това често се случва и при изваждане на по-едра риба, когато влакното под напора на тежестта се трие във водачите и причинява изместване на възела. Препоръчвам употреба на готовите възли, разпространени вече в магазинната мрежа, нанизани по няколко на пластмасова тръбичка. Те са изработени от тънък червен конец и имат надеждна дълготрайност. Но с тях не бива да се прекалява със затягането, понеже конецът се впива във влакното и е възможно да го нарани. Добре би било след установяване на оптималната позиция на възела да маркираме мястото му на влакното, за да можем бързо и лесно да го върнем на същата позиция при евентуално изместване. В противен случай се губи време в повторно измерване на дълбочината и регулиране разстоянието от възела до стръвта.
Начини на прикрепване на ваглерите към линията:
а) директно;
б) чрез вирбел с карабинка;
в) чрез втулка с карабинка
Вариантите за утежнение при балансиране на линията са най-разнообразни. В практиката се прилага симетрично подреждане на еднакви сачми, подреждане в геометрична прогресия, групиране на сачми и т.н. В дълбочинния риболов е уместно тежестите да се разполагат по-компактно, за да осигурим бързо придвижване на стръвта до дънните слоеве. В спокойна вода не е необходимо да разпръскваме тежестите на голямо разстояние, което е наложително при наличие на течение. На известно разстояние (но не по-малко от дължината на ваглера) от най-горната сачма на утежнението се монтира долният ограничителен стопер (или възел), който ще предпази плувката от съприкосновение с оловните сачми. Така се избягва неприятно заплитане при замятането или при приводняването на линията. Ролята на долен ограничител може да играе и съвсем дребна сачма, понеже тази част от влакното не преминава през водачите.
Необходимо е да разполагаме с различни размери тежести с обозначено тегло. Това ще ни улесни при подбора на утежнението за всеки отделен ваглер. Качествените меки тежести са удобни за защипване и което е по-важно, могат да се ползват многократно без да нараняват влакното. За жалост голяма част от продаваните в нашите магазини кутийки с тежести са нискокачествени, твърди и стават негодни за повторна експлоатация.
Дължината на повода също варира в известни граници и се влияе от вида риба, стръвта, дънния релеф, прозрачност на водата… Дължина от 20 до 40 см може да се счита за ориентировъчен диапазон при дълбочинен риболов.
На избора на куки и влакна няма да се спирам, понеже това са общоизвестни неща. Ще кажа само, че тенденцията към все по-голямо разглезване на рибата изисква работа с максимално тънки влакна и възможно по-малки куки. По-голямата дълбочина, на която се ловува, намалява риска от скъсване при удар на по-едра риба. А при улов на предпазливи и мнителни риби изборът на по-дребни куки е гаранция за по-интензивно кълване.
За всеки рибар е ясно, че в днешно време захранката е основен, често решаващ фактор за успешен улов. В голяма част от случаите с нея примамваме рибите в придънния слой на водоема, това ще рече, че е наложително да подадем стръвта в непосредствена близост до дъното. А това при дълбочина от порядъка на 5-6 и повече метра никак не е лесна работа. И особено пък, ако се налага да търсим далечина при замятане. Добре е при избор на място за риболов да се ориентираме към участък със сравнително равно дъно, понеже в такъв случай, ако веднъж регулираме линията, можем да си позволим известни отклонения при замятане в захранения участък. Ако дъното е с известен наклон, трябва да търсим точно определена дистанция на замятане, където стръвта ще бъде поднесена в оптималния вариант – малко над дъното. Всяко отклонение от това разстояние ще отдалечи стръвта от дъното (ако го прехвърлим) или тя ще легне на дъното (ако скъсим разстоянието). За улеснение, при оптимално замятане можем да маркираме влакното, което ще ни позволи да определяме дължината на линията с точност до сантиметри. Ако се наложи да търсим рибата в междинни водни слоеве, работата ни се улеснява значително, понеже отпада задължението да подаваме стръвта в строго определен участък с оразмерена дълбочина.
Както се вижда, за подготовката на въдицата за риболов на плувка в дълбоки води не може да се говори едностранно. Всяка брънка от веригата „плувка-стръв“ е подвластна на редица фактори, често променящи се в конкретната обстановка, и трябва да се съобразим с всичко, което би се отразило неблагоприятно.
