(статията е писана през 1955 г., но е по-точна и изчерпателна от много други, които са писани днес)
Черната (балканската) мряна е една от най-вкусните риби, които обитават торните течения на нашите реки и техните притоци. В сравнение с бялата мряна и повечето от останалите сладководни риби, тя има по-слаб мирис на риба, месото й е крехко и приятно на вкус, костите лесно се отстраняват. Като прибавим към това и сравнително лесния начин на ловенето й с въдица, ще си обясним защо черната мряна е толкова любим обект на въдичарите, особено на по-младите. Златното правило, че за да имаме успешен риболов, трябва да познаваме добре рибата, която ловим, нейния начин на живот, особеностите й и пр., е в сила и за черната мряна, макар че има въдичари, които смятат, че тази сравнително дребна риба едва ли не се закача сама на куката. Да се мисли така, разбира се, е съвсем погрешно. Наистина черната мряна не е плашлива както кефала и пъстървата, минава дори за кротка и „глупава” риба, но въпреки това и за нейното улавяне с въдица се изискват не малко познания и опитност. Всеки може да разпознае черната мряна от кефала или пъстървата, но не така стои въпросът, когато трябва да я отличим от нейната посестрима бялата мряна.
Черната мряна е по-дребна. Тя достига до 25 – 30 см. Най-едрите екземпляри тежат до 250 – 300 грама. Украсата й – сивомасленозеленикава, с тъмни, чернокафяви петна, се мени в зависимост от цвета на околната среда. От двете страни на малката, тясна уста са разположени мустачките й, четири на брой – предните са по-къси, задните по-дълги. Тялото й е покрито с малки, тесни, сребристи люспици. Хайверът й предизвиква стомашни разстройства (рибя холера). Тя обича придънните води.
„Риба къща няма” – така казват старите въдичари и крайречните жители, и тази поговорка важи най-вече за черната мряна. Тя странствува не само по време на бойницата. През пролетта тя слиза надолу по реката с големите води, а през лятото се изтегля нагоре. Черната мряна живее на стада обикновено от едно люпило и затова често явление е въдичарят да напълни кошчето си само от един вид с мрени, които са, както се казва на рибарски език, „един бой” или “близнаци”.
Винаги трябва да търсим „леглото”, където лежи стадото или „алеите” по дъното, по които се движат мрените. При бистра и недълбока вода това се установява лесно, но при голяма, мътна, дълбока или по-буйна вода трябва да се правят опити, докато се намери. Повтарянето и потретянето на кълването показва, че сме случили. Подобно на своя събрат ловеца, въдичарят може да излезе на риболов също с ”чифте”. Без да нарушаваме закона, ние можем да ловим с две кукички, но завързани на един повод така, че едната да виси 4 – 5 см. По-долу от другата. Препоръчително е кукичките да се от различни номера. След бойницата и през есента, когато черната мряна кълве лакомо и почти непрекъснато през целия ден, особено след големи дъждове, често явление е да се улавят едновременно по две мрени. Този начин на риболов обаче не се препоръчва в случаите, когато ловим на усет или с влачеща се по дъното лека тежест. Риболовът на черната мряна с въдица не всякога е сполучлив. Така например, от.края на ноември до средата на април, когато водата с студена, мряната не може да се лови. Тогава тя спи своя зимен сън в подмолите, плътно наредена една до друга. Този мъртъв сезон може да трае по-дълго или по-кратко, в зависимост от времето. Случва се през мека зима, при слънчеви дни, черната мряна да излиза за малко от подмолите, за да се храни. Народът определя началото на риболовния сезон за мряната с „разцъфтяването на глога”.
В същност мряната се лови добре с въдица още от началото на май, но през този месец риболовът е забранен, поради бойницата на рибата. Мряната се лови най-добре през юни и през септември. През юни тя е изгладняла след бойницата, а и коритото на реката е измито от дъждовете; през септември тя също тъй търси изобилна и силна храна за своето ”угояване” за зимата. През юли ловенето на черна мряна е все още резултатно, но през август, когато дъното е покрито с водорасли и водата е топла, ловенето й е трудно и скучно. Черната мряна “пасе” на дъното, тя е сита, ленива и почти не кълве. Само с редки “деликатеси” каквито са например нежните дребни, подобни на мамарците, мекотели ”бегачи” или „дракончета” можем да я съблазним. Едва след първите големи септемврийски дъждове отново почва лакомо да кълве.
Черната мряна има свое “разписание” за хранене. Сутрин започва да кълве обикновено от 6 до 9 часа. Обажда се отново към 11 часа. По обед кълве добре от 12 – 14 часа и от 15 – 16 часа, но най-добре кълве привечер до стъмняване. Случва се да прескочи обедните часове, но сутрин и привечер тя кълве.
Въдичарят познава това „разписание на кълнането” и знае, че спре ли мряната да кълве, спира кълването по цялата река, сякаш някаква подводна тръба е свирила отбой по рибешкия фронт. Тогава той залага въдицата в реката и в паузата подрежда наловената риба или събира прясна стръв.
Черната мряна е силно чувствителна към промените в атмосферното налягане. Като истински барометър тя предусеща развалянето на времето и не кълве. Когато при ясен и наглед спокоен летен ден мряната не кълве, това е сигурен признак, че на другия ден ще имаме дъжд или силен вятър. Преди градушка или буря тя кълве необичайно буйно. При преваляне на летен краткотраен дъжд мряната кълве добре. Тя е чувствителна и към промените във водата. При прииждане на реката, при повишаване или спадане нивото на водата (дължащо се на валежи, на фабрични, воденични вади и др.) спира да кълве. При силен вятър също не кълве. Когато през пролетта н есента е паднала слана, мряната въпреки хубавото време, кълве слабо.
Пролет и есен, когато е силно изгладняла мряната лакомо се нахвърля върху заложената стръв, без предпазване и тогава с положителност можем да твърдим, че тя не подозира какво я очаква. През останалото време мряната вижда жилката, съмнява се, че стръвта крие в себе си опасност и може да се наблюдава как тя осторожно проучва поднесената й примамка. При най-малкото подозрение, с отсечен удар на опашката си тя вдига тиня от дъното и сигнализира на цялото стадо за опасността. Рибите се пръскат, за да се съберат след малко отново около примамката. И това продължава до тогава, докато някоя по-лакома се опита да измъкне червея от кукичката, която тя вижда, че е втъкната вътре, но не знае че има “контра”. Много често е наблюдавано как мряната кълва червея отстрани или от горния край и го носи в уста, опитвайки се да го свлече от кукичката. В такива случаи е уместно да ловим мряната с лека, влачеща се по дъното тежест. Мряната следва движещата се стръв и я налапва в момента, когато стигне края на вирчето или бързея.
За успешен улов на черна мряна е от значение стръвта. През пролетта, до средата на юни или късно през есента, нейната любима храна са земните (дъждовни) червеи. За препоръчване е да се накопаят такива от песъчлива, глинеста и влажна почва, с розов цвят. Макар и меки, те са жилави, еластични н не се разрушават бързо от водата или от дребните рибки. Можем да ги използуваме с успех и през дъждовно лято. Препоръчително е да ги държим в кутийка, напоена с миризма на анатол или валериан. Тази миризма привлича рибата. Торните червеи са също нейно любимо лакомство, но са по-слаби и късливи. От средата на юни до началото на септември стръвта трябва да се променя. Мряната става по-придирчива и трябва да я мамим с по-съблазнителни лакомства, каквото е белият червей, с черни пръстенчета, дълъг 2 – 3 см. Намира се в пясъчливата почва край реката, плитко в корените на тревата. Той е издут в средата и с два еднакви конусовидни крайници. Друга стръв е сивият червей, който се намира в корените на троскота, край канавки и трапове на дълбочина 5 – 6 см. и почвата. Той се намира и в тинестата почва на влажни долчета или пък сред натрупаните при прииждане на реката тиня, шума, клечки и др. Белите червейчета, намиращи се под кората на сухи върби и други крайбрежни дървета. Личинките на шикалкотворката, на мухи, на пеперуди (особено от червиви сливи, круши, ябълки и др.). Мамараците и др., които намираме под камъните на речното дъно, особено по бързеите. Черната мряна обича също малките попови прасета, а през късно лято и скакалци. Изберем ли подходяща стръв, можем да бъдем сигурни за резултата от риболовния излет.
Риболовен магазин Фиш бг риболовни принадлежности