„Няма как да знаете кога ще видите шарани, хранещи се на повърхността на водата, затова винаги трябва да сте готови и не трябва да ги изпускате!“, казва Том Даув.
В едно топло утро бях заел прекрасна позиция на водоема Farlows Lake и се опитвах да хвана някои от живущите в този водоем шарани . Ставаше все по- топло и неусетно видях 4-5 шарана, припичащи се на повърхността. Първоначалната ми идея беше да ловя в първите метри на водоема с дънна стръв, но нямаше как да не направя промяна в първоначалния си план. За моя радост имах в мен въдица за повърхностен риболов. Изкачих се върху едно близкостоящо дърво и благодарение на по- добрата видимост разбрах с точност къде по- конкретно се намират шараните. След това трябваше да използвам храна, за да ги накарам да се сборичкат за нея. Ключово в цялата ми операция беше, че използвах качествени слънчеви очила с отлична поляризация. Очилата премахват блестенето на водата и ни дава шана да фокусираме какво се случва под нея. Отправих към групичката от риби шест прашки с комбинация от няколко вида плуващи пелети. Опитът ми показва, че е по- ефективно да използваме комбинация от нееднакви по размер пелети. Този трик кара рибите да не се съсредоточават върху един единствен размер и ги принуждава да се чудят какво да правят. Не след дълго вече изникнаха няколко риби над повърхността и обраха изпратените от мен пелети. На първо време шараните се държаха страхливо, но с увеличаването на броя изядени пелети, се увеличаваше и спокойствието на рибите. Тайната на успеха при ловенето на риба на повърхността е настойчивостта. В случай, че хвърлите плувката-контролер в неточното време, като нищо е възможно изцяло да убиете всички възможности за успех.
Шараните вече ядяха съвсем спокойно и дойде моето време да хвърля плувката. Тя отиде малко зад рибите и бавно я дърпах към тях. Вече стръвта се намираше на перфектното местоположение, съвсем близко до шараните. Проблемът беше, че винаги когато те виждаха стръвта, отново ставаха страхливи. На няколко пъти направиха проба да се хванат, но отново им липсваше решителност.
Скоро щеше да дойде залезът, а аз изпробвах няколко различни местоположения, но така и не дойде положителният резултат.
Шараните видимо стояха на първото петно и това беше причината да се съсредоточа само върху него. В този момент единственото нещо, което исках, е да уловя поне един шаран.
Слънцето започна да се скрива и постепенно рибите започнаха да се поддават на напъните ми. Около осем и половина вечерта след леко раздвижване на повърхността и засечка дойде и дългоочаквания успех. След сериозна битка хванах прекрасен люспест шаран. Мисля, че добре ви обясних защо въдицата за повърхностен риболов винаги трябва да е с вас и съм радостен за което.