Всеки сериозен риболовец „знае от какво значение е подхранването за успешния излет. „За да получиш, трябва да дадеш“, гласи стара българска поговорка и тя е в сила както в живота, така и конкретно за любимия ни спорт. Рибата в никакъв случай не бива да се подценява и да се мисли, че след като сме закачили най-съблазнителната за момента стръв, тя ще преплува от другия край на водоема и светкавично ще нагълта толкова дълбоко, че трудно ще извадим кукичката дори и със специален за тази цел уред. С качественото захранване се лови качествена риба. Както всичко друго, и това има своите тънкости, постижими посредством логичното мислене и практика.
Идвайки на водоема, няколко наблюдения и кратки експеримента ще ни бъдат от голяма полза и от тях зависи по-нататъшната ни стратегия. След като предварително сме наясно каква горе-долу риба ще ловим, трябва да се провери къде в момента се намира тя – дали в придънната част, на средния воден слой или непосредствено под повърхността на водата. От това зависи както видът на подхранката, така и начинът на нейното оползотворяване.
Първоначално хвърляме две шепи захранка, която не е нито прекалено плътна, нито съвсем рехава. След няколко минути замятаме плувката и ако не последва кълване на предварително избраната стръв, променяме дълбочината. Добре е това да става систематично, като първоначално примамката лежи на дъното, след това скъсяваме дистанцията между нея и плувката с около педя и така нататък, докато рибата клъвне. Хванем ли няколко рибки на тази дълбочина, преценяваме,че тя основно се намира там и от това зависи приготвянето на основното количество захранка. Основната ни цел е тя да достигне и се задейства точно на определеното място в хоризонтално и вертикално направление.
Ако рибата се намира около придънната част на водоема, захранката в почти целокупен вид трябва да стигне до дъното и там да започне бързо да се разпада, образувайки хранително петно. За тази цел количеството на водата в нея е по-голямо (естествено в нормалните граници), като добре е да при-бавим малко тежки частици като например пясък или кал за по-добър ефект. Така тя по-бързо достига до желаното място и започва да събира рибата. Естествено и линията трябва да е направена така, че примамката да се намира в непосредствена близост до захраненото петно.
Установим ли, че рибата кълве в средния воден слой, следваме друга техника. Подхранката се приготвя по такъв начин, че да концентрира рибата точно на определената дълбочина. За тази цел количеството на водата в нея е по- малко, както и на пясъка например или други тежки частици. Това се постига сравнително по-трудно и само опитът на риболовеца може да помогне. При положение че разстоянието между мястото, където в момента се намира рибата, не е много далече от водната повърхност, можем така да направим сместа, че тя, падайки във водата, да започне бавно да се разпада, като посипва от себе си фин „дъждец“, който постепенно достига до избраната дълбочина. Много е важно това да не стане за прекалено кратко време, а постепенно и методично основната маса на подхранката да концентрира рибата. Тук предварителният опит, както писах по-горе, си казва своята дума.
При положение че рибата се намира непосредствено под водната повърхност, захранката при всички случаи трябва да бъде по-лека и при допира с водата да започне веднага своето разпадане, образувайки облак. За тази цел тя трябва да съдържа по-леки частици като галета или друг ситно смлян елемент (царевично или костно брашно), които са слабо напоени с вода. Като конкретен случай специално за този метод може да се спомене риболовът на уклей, който предпочита да търси храна на повърхностния слой под формата на различни дребни насекоми и ларви.
От вида на примамката зависи и видът на захранката, макар че сравнително малко хора си дават сметка за това. При положение че ловим с подхранка основно от растителен произход (в най-широкия смисъл на понятието), и стръвта трябва да бъде сходна с нея. Например нелогично е захранването със захранка, съдържаща сухо мляко, галета, лактоза, фруктоза, млечни киселини и за стръв да закачим торен червей, ручейник или оцветен в червено бял червей. Цветът и ароматът на стръвта трябва да са аналогични с този на захранката. За горния случай по-успешно ще е употребата на тесто, жито, царевица или пък стандартен бял червей.
Примамката е нежелателно да контрастира с подхранката, за да бъде приета от рибата по съвсем естествен и спокоен начин.
Когато нашата цел се намира в придънната част на водоема, цветът на захранката и тогава не трябва да контрастира с неговия тон. Това плаши рибата и колкото и да е голямо нейното любопитство, тя се държи изключително предпазливо и нерешително. Дори ако приемем, че тя без проблем бъде привлечена по този начин при открояваща се рязко подхранка, за сравнително кратко време ще бъде унищожена, рибата ще се насити и ще откаже да приеме стръвта. Както всички знаем, това в никакъв случай не трябва да стане и нашата цел не е да нахраним рибата, а просто да я задържим за по-дълго време на едно място.
Нека пак се върнем към основ ната тема, за да кажа още няколко думи, които според мен не са от маловажно значение. Както вече разбрахме, при захранка от растителен произход използваме ана- логична стръв. При такава, съдържаща костно брашно, животински аминокиселини или ситно накълцан и преработен черен дроб (това лесно се познава по тъмния цвят и специфичния мирис) предлагаме торен червей, малка пиявица, ларви. В случай че поради една или друга причина не сме с подходящата за стръвта подхранка, на помощ идват различните концентрати, които се продават по магазините в малки шишенца и имат силна миризма и определен аромат. Те се прибавят в малки количества към водата, с която разбъркваме сместа, и по няколко капки към стръвта. Така както на нас, ако ни замирише на кюфтета, знаем, че ще намерим кюфтета, а не кекс например и обратното.
Един последен съвет – никога не прекалявайте със захранката. След като рибата се е концентрирала на дадено място, по-добре е да хвърляме по-малко, но по-често, отколкото обратното. Така рибата допълнително се провокира и по-настървено и безпроблемно налапва стръвта.
ароматизатор за риболов
Автор Веселин Кръстев