Във водите, където се размножават, уклеите не надминават средното : тегло от 10 до 30 грама. Но в големите водоеми те могат да достигнат до 60, а понякога и до 80 грама. Тези риби не са многобройни и освен това са необикновено предпазливи. Когато водата е чиста и прозрачна, уклеите почти никога не се доближават до брега и обикновено само обикалят около захранката, без да се докосват до нея. За да ги излъжем се изисква съвършена техника, защото в много от случаите те се плашат дори от собствената си сянка. За да достигнат тази големина, уклеите е трябвало да бъдат изключително предпазливи. Езерата (язовирите) са наистина местата, където можем да уловим едър уклей. По време на размножителния период част от женските риби, търсейки по-добро място за хвърляне на хайвера, навлизат в устието на реката, вливаща се в езерото (язовира). Излюпените във водоема малки рибки отначало приличат на речните, но поради различните условия на живот (липса на бързо течение, по-изобилна храна), те наедряват много, но изгубват способността си да се размножа-ват. Ако след няколко години няма донесен от течението нов хайвер, броят на тези уклей започва да намалява и те постепенно изчезват. Ако пуснем в едно блато уклей, хванати в канал, ще се случи същото нещо: Те порастват, а после умират от старост без да се размножат, освен ако блатото не е свързано с рекичка. Едно малко уточнение преди да продължим: много често рибари, хванали едър уклей, се хвалят, че са уловили речен кефал. Обаче това объркване на уклей с кефал е невъзможно, тъй като уклеят има характерни сребристи люспи, а и формата на устата му, обърната нагоре, е съвсем различна от устата на кефала. Единственото общо нещо между едър уклей и малък по размери кефал е, че веднъж уловени, те се дърпат много силно в сравнение с теглото си. Един уклей, тежащ 60 грама, понякога успява да скъса влакно 0,05 при засичане.
Мътната вода може да улесни риболова.
Оптимално условие, за да успеем при риболов на един уклей (около 50 бройки за 3 часа е вече един добър резултат), би било ако някакво течение прави водата на язовира по- мътна. Ако връзката ма езерото или язовира с реката е осъществена на точно определено място, което е ограничено, точно там трябва да действаме. Избягвайте калните потоци: както уклеите, така и хищниците търсят там храна. Бялата риба и щуката обожават едрите уклей, а една бяла риба, тежаща 2 кг може без проблеми да погълне 50 грамов уклей. Тъй като теченията са непостоянни, не можем да разчитаме на тях, за да успеем. Трябва да можем да се възползваме от случая, когато ни се предостави тази възможност. Когато водата е чиста, трябва да разчитаме на помощта на вятъра. Ако повърхността на водата е съвсем гладка, имаме много малки шансове за успех. Дори е по-добре да има силен вятър и буря, отколкото съвсем тихо време. Най-добре е да изберем брега, където вълните се разбиват. Те до-насят храна и дори през зимата е възможно да се видят едрите уклей да скачат по черните мушици, разбудени от някой слънчев лъч. Що се отнася до риболовните принадлежности, на първо място ни е необходима дълга, дори много дълга пръчка (чип). В най-добрия случай, ако няма течение, пръчка с дължина 7.5 м е много подходяща. При наличие на течение, по-добре е да разполагаме с пръчка с дължина 9,50 до 10.50 м с чувствителен връх. Можем да използваме и карбонов телескоп, но при него опасността от оплитане при откачане на рибата е по-голяма. От линията се изискват лекота, чувствителност и тънкостенност. Едрите уклей имат силно развита осезателна способност. Те могат без затруднение да различат едно влакно, на което липсва гъвкавост, една прекалено голяма кукичка, лошо сложена стръв или недобре центрирана тежест. В никакъв случай не трябва да оставяме нищо на случайността, но въпреки това пак съществува вероятност да изпуснем немалко риби.
риболов на уклей