Бяла риба

През последните 10-ина години се завъди успешно и се среща по много язовири както високопланински, така и по- топлите ТЕЦ-ове, като Гълъбово, Овча-рица и др. На язовирите ‘Ивайловград“, Студен кладенец“ се лови от 1990 г. Храни се най-активно през месеците април- юни и септември-ноември. Това не значи, че през януари или юли, август не можем да я ловим успешно, но тогава хранителният период на бялата риба е през по-големи интервали. Примерно 1-2 дни атакува стръвта и 7-10 дни не ще. Започва обикновено да „гони“ след 18-19 ч. вечерта до към 23-24 ч„ като за отделни водоеми има малки отклонения. Повече съм практикувал риболов на дъно, като най-много екземпляри съм улавял с калибър от 1 до 1,5 кг. Бялата риба предпочита най-вече за стръв живи рибки от видове като уклейки, кефалчета, кротушки, едри гамбузи, виюн и любимото й лакомство е черната мряна. Също на малки бели рибки (писалки) за стръв съм улавял с успех бели риби по 1-2 кг. Глътката й е тясна и затова се храни с вретеновидни рибки, а видовете като платика, каракуда, слънчева рибка избягва да приема. Имаше период през 1997 г., когато местни риболовци от с. Покрован са ловили бяла риба на язовир „Ивайловград“ и споделиха, че при изкормването на килограмовите парчета в коремите им са намерили глътнати полски мишлета. Значи не се отказва и от такива „лакомства”, каквито обичат щуката, а и сомът. Но това си е хищническият нрав и лакомия. Бялата риба се храни покрай скалисти брегове с каменно-чакълесто дъно и вечер излиза покрай самите брегове. При тихо време, след като се стъмни, ясно чуваме в горния повърхностен слой как гони малките рибки и плясъка при улавянето им. Точно в такива вечери, като чуем тази „гонитба“, имаме време да заметнем въдиците (ако имаме стръв) и докато ятото е в нашия район, можем да уловим десетки бройки. Независимо че гони в горните слоеве, въдиците замятаме „на дъно“ (ако дълбочината не е повече от 3-5 м). Не се налага да я търсим на повече от 15-20 м по-далеко от брега през тези вечерни часове. Куките, които са подходящи за този риболов, са № 1, № 2 – бели (може и тъмни),
Ако се обаждат  екземпляри над 2 кг и ползваме по-едри рибки за стръв (15-20 см), добре е да сме с по-големи куки от N5 1/0 и 2/0. Линията е с подвижна тежест и кука под нея на около 30-50 см. Оставяме доста аванс на влакното, като развием най-малко 4-5 м извън шпулата на макарата. Прави се с цел да няма съпротива до пълното поглъщане на стръвта. Бялата риба не е от борбените и без усилия я изваждаме на брега. Колеги, които са имали късмет да уловят над 4-5 кг бели риби, са ми казвали, че при тях е съвсем друго. Много по-силни и борбени са от 1-2-килограмовите.
Когато сме на водоем, където има бяла риба, но също в големи количества и костур, ако стръвта ни е от дребни рибки, най-напред е атакувана от костурите. Тогава е желателно да заметнем на по-едра стръв, която не може да бъде налапана от костура и само по-едрата бяла риба ще има възможност да се закачи на куката. Макар че лично аз предпочитам месото на 400-500-грамовите костури, отколкото на килограмова бяла риба. Това вече е въпрос на вкус. И двата вида имат бяло месо с малко кости. На бялата риба месото е по-сухо и е желателно да се панира.
Автор Тенчо Христов