И непосветените знаят, че рибата трябва да се засече, тоест куката да пробие устната й. Това става най-често чрез движението на пръчката, извършено в необходимия момент, с необходимата сила и посока. Истина е, че някои риби сами се засичат и начинаещият въдичар може да се познае по вида на рибата (ако е уловил), която е предимно от самозасичащите, И при тяхното ловене засичането има смисъл, тъй като при неговото правилно извършване, куката не влиза дълбоко (понякога чак в корема).
Моментът на засичането зависи от стръвта. Когато ловим с пиявици, торни и земни червеи, или на жива рибка, трябва да дадем на рибата да глътне стръвта. При белите червеи, качамак, зърна и паста рибите най-често глътват веднага стръвта и нашето засичане трябва да е моментално. Практиката ни учи каква риба може да кълве при определеното „поведение“ на плувката и кога трябва да засечем. При честото кълване е необходимо по-бързо засичане, тъй като рибата се храни лакомо и обратно, когато кълве по-рядко, трябва да изчакаме. Големината на куката зависи от стръвта. При по-малките кукички, които по-лесно се глътват, се налага по-бързо засичане. Силата на засичането е необходима за пробиването на устната. Острите куки изискват съвсем лекото дръпване на върха. Също така има зависимост от акцията на пръчката. При мека, еластична акция достатъчно е съвсем лекото движение с китката, а при твърда акция – по-енергично замахване на пръчката. Колкото по-далече е стръвта, толкова по-силно засичаме Не може да се засича със сила която е по-голяма от издръжливостта на влакното с куката или от устната на рибата Винаги трябва да засичаме в обратна посока на бягащата риба което хич не е лесно за определяне, тъй като потъването на плувката обикновено не показва посоката на засичането. За това най-правилно е да засичаме със замах на пръчката отвесно над главата, тъй като по този начин ще допуснем най-малка грешка. А може да се случи рибата да бяга в същата посохе нагоре, И точно в това се състой обаянието на този спорт при’ който нищо не е известно до края.
Рибата, която не кълве, за въдичаря е риба, която не съществува. Рибата, която кълве, а не може да се засече, е нещо като мириса на кебапчета, които не можем да изядем поради липсата на пари.Рибата, която сме засекли, а не сме успели да извадим, чувстваме като огромна загуба. При начинаещи въдичари често се случва средна риба да скъса влакното или да откачи вследствие на неправилното й изтегляне, което нееднократно не е отминавало и мен. както и повечето колеги въдичари. Най-честата причина е грешка на въдичаря, а не изключителната сила на закачената риба. Всеки начинаещ желае възможно най-бързо да извади рибата от водата и за случай използва солидна въдица, което я плаши и затова кълването при него е по-рядко. Тряба да помним: влакното винаги да бъде обтегнато, най-малкото разхлабване може да бъде причина за откачването на почти уловената риба
През цялото време на изтеглянето въдичарят трябва да внимава за своите движения (да не са резки а плавни), да използва правилно качествата на пръчката и да ръководи движенията на рибата – посокатаа на нейното бягство, опити да се заплете в подводната расителност. След засичането най-добре е да се разпознае големината и видьт на рибата. Задържането за момент на въдицата няма да ни попречи в нищо, а често ще ни даде възможност за предварителното оценяване на големината на засечената риба. Кактои очакваната атака. Някои видове риби могат да се определят :от характерното им поведение Щуката бяга с резки атаки настрани Мряната, шаранът и сомът започват с равномерно силно дърпане. Кленът лесно се разпознава спед първия опит за бягство с бързината на торпедо. Знаейки обичаите на зесечената риба, можем предварително да избегнем неприятните случаи. Например шаранът се опитва да се отърква в дъното на лодката и затова при улавянето на по-голяма риба даже и от друг вид бързо трябва да вдигнем котвите, за да не се заплете рибата в тях, което означава сигурното й откачване. Големият клен често бяга в посока към въдичаря и се забива в обраслия бряг. Затова трябва предварително да го насочим към средата на реката, където няма подводни препятствия. Щуката често скача над водата и за да избегнем това, нужно е да потопим върха на пръчката под водата, Голямата мряна и шаранът обичат от време на време да почиват. като се спират на дъното. Това удължава времето на изтеглянето и създава възможност на рибата да отдъхне, след което настъпва поредната проба за бягство и затова трябва да дърпаме влакното с усет, за да я накараме да плува. Умението да се пуска рибата на голямо разстояние, ако няма водни препятствия, се препоръчва, тъй като по-дългото влакно по-добре амортизира резките движения на рибата. Най-добре е засечената риба в река да плува срещу течението, тъй като по този начин преодолява две пречки – силата на течащата вода и издръжливостта на влакното. Затова да св спрем да я ръководим, като дърпаме влакното чрез пръчката по посока на течението, което заставя рибата да бяга в обратна посока, т. е. желаната от нас. Не можем да допуснем влакното и пръчката да се намират на една линия, което елиминира участието на пръчката като амортиза-тор. Ако ловим с много силно затегната спирачка на шпулата на макарата, скъсването на влакното е неминуемо. Затова винаги преди риболов проверяваме спирачката, като дърпаме влакното при затворена скоба на макарата с пръсти – шпулата трябва да се върти с известна трудност и по този начин без опасност за скъсване. При навиването на влакното, рибата издърпва част от него.
Най-много неприятни изненади се случват в последната фаза на риболова, когато вадим рибата на брега. Рибите, които тежат до 250 грама, докарваме до брега под водата, където ги вдигаме във въздуха, като га хващаме с лявата ръка пред гърдите и откачваме от куката. Начинаещите вдигат рибата веднага във въздуха и тя започва да пляска на повърхността, плашейки по този начин останалата риба. Всяка риба над 250 грама трябва да изваждаме по спортен начин – с помощта на сак или кука. Най-опасният момент е. когато рибата, докарана близо до въдичаря, го забележи. Тогава тя се хвърля с отчаяни усилия за последното бягство. Затова не бива да блокираме спирачката на макарата. Ако нямаме с нас сак или кука за изваждането на рибата, най-добре е да я изморим достатъчно, след което търсим полегат бряг и се стараем да я измъкнем чрез хлъзгане по повърхността. Ако ни позволява ситуацията, можем в краен случай да си помогнем с лявата ръка, като хващаме рибата здраво при хрилете и я изкарваме на брега.
