Какво е риба?

От гледна точка на биологията тя е гръбначно животно с обтекаема форма на тялото, приспособено за постоянен живот във водата. Характерно за повечето риби е, че при тях липсва ясна граница между различните части на тялото – главата, трупа, опашката. В предната част на главата рибите имат две ноздри, което за въдичаря идва да каже, че рибите наистина имат развито обоняние, на което разчитат при търсенето на храна. При някои видове като змиорката то е десетки хиляди пъти по-силно от човешкото обоняние. Очите са големи и подвижни, но им липсват клепачи, защото водата постоянно ги мие и те остават винаги отворени. От двете страни на главата са разположени хрилните капаци, под които са хрилете. В техните капиляри става газовият обмен, като разтвореният кислород се извлича от непрекъснато преминаващата през хрилете вода. За да поддържат тялото си в нужното положение и за да се движат в избраната посока, рибите имат симетрични (гръдни и коремни) и несиметрични (гръбни, анални и опашни) плавници. При някои видове обаче плавниците може и да са “слети” в единно цяло. Външната част от тялото им е покрита с кожа, върху която най-често има люспи. Разбира се, има и видове като нашенския сом, които я карат и съвсем без люспи. Повечето риби имат под кожата си многобройни жлези, които отделят слуз. Тя ги предпазва от бактерии, но и подпомага по-доброто им придвижване във водата, като чувствително намалява триенето. От двете страни на тялото е разположена цяла или прекъсната линия от по-особени видоизменени люспи. Това е т. нар. странична линия у рибите, която по същество е много чувствителен орган на осезанието, с който се улавят трептения от движещи се обекти във водата. Сърцето при рибите е двукамерно, като кръвоносната им система е опростена. Кръвта от сърцето отива в хрилете, обогатява се с кислород и поема към другите органи. После пак се връща в сърцето, отново отива в хрилете и т.н. За да хващат и задържат храната, някои видове риби имат остри като игли зъби в устата (щука). При други видове има зъби по езика, по небцето и дори от вътрешната страна на хрилните капаци. На трети зъбите не са в устата, а много по-навътре в глътката (шаран). Последното не бива да се забравя, особено когато имаме работа с т. нар. мирни риби, когато са нагълтали дълбоко въдичарската кука. При опит тя да бъде извадена с пръст, можем да пострадаме именно от гълтачните зъби на рибата. Безспорен рибешки патент е и плавателният мехур. Той е предназначен да подпомага движението на рибата на различни дълбочини. Разположен е в коремната кухина на тялото. Той е пълен със смес от азот, кислород и въгледвуокис. Общо взето, плавателният мехур позволява на рибата да се придвижва във водата с много малки усилия и загуба на енергия